Че Гърция ще претърпи някакъв контролиран банкрут е ясно на всички, че ще излезе от евро зоната, рано или късно, е също почти толкова сигурно. Не може и да бъде другояче. Знае го гръцкото правителство, знаят го и лидерите в ЕС, знаят го и пазарите. Но всички обръщат гръб на реалността в опит да спечелят време и да омекотят удара върху еврозоната и другите закъсали членки. Въпросът е, обаче как това ще стане и дали ще е достатъчно да спаси както страната от пълен финансов крах, така и самия ЕС. На фона на всичко това, изненадващото решение на гръцкия премиер Папандреу да организира референдум по спасителния план, одобрен миналата седмица, не изглежда толкова изненадващо, колкото притеснително. Последиците и при положителен и при отрицателен изход ще се отразят доста тежко, особено на тези, които най-много имат нужда от спасяване. Въпросът е не защо референдум, а защо сега? И защо не се е допитал до минитс трите си, ако информацията е вярна, че дори Венизелос – финансовият му министър и главен преговарящ с ЕС, е бил в неведение за това изненадващо решение.

Предвид факта, че Папандреу не е дал все още подобаващо обяснение за решението си, можем само да спекулираме за причините за тази политическа бомба. Вероятно, обаче, то е по-скоро свързано с нестабилната вътрешно-политическа ситуация и директната опасност за неговото правителство и неговия пост, отколкото просто отчаян ход да изнуди ЕС за по-големи компромиси. Вероятно това ще е и обяснението, което той ще даде на Меркел и Саркози за този нож в гърба: “С референдум зле, но без мен и с предсрочни избори – още по-зле!” (more…)

Share on Facebook

Всяко убийство, независимо колко справедливо изглежда то, е отвратително деяние. Това важи и за предполагаемата екзекуция на бившия либийски лидер Моамар Кадафи. Въпреки това малко хора ще скърбят искрено за загубата му. Освен огромния брой либийци, които са били лично засегнати от варварския режим и за които неговата смърт вероятно е твърде бързо и лесно възмездие, както и освен милионите по света, които от морална гледна точка вероятно са по-спокойни, че още едно политическо чудовище замина безславно в историята, има и такива, които се чувстват по-спокойни, че Кадафи не е вече сред живите. Това са предимно политици, лобисти и бизнесмени, които въпреки високопарните моралистични речи, които държат очевидно за парлама, всъщност ламтяха след кървавите пари на либийския диктатор. Вероятно звучи като конспиративна теория, но ако Муамар Кадафи е бил убит от спонтанен изблик на желание за улична справедливост, то това ще да е сред най-радостните случайности, на които голяма част от световния политически и икономически елити са могли някога да се надяват. Конспиративното е, по-скоро във факта на объркани и противоречиви сведения, които идваха от разнопосочни центрове, сякаш да объркат публиката относно съдбата на Кадафи и в очакване на новинарската еуфория, че диктаторът не е вече сред живите. (more…)

Share on Facebook

Rarely I post pictures or collages here. But I can’t help but to post this one. It is so funny… and correct

Share on Facebook

Аделина Марини ми зададе във форума уточняващ въпрос на мнението ми, изразено по отношение на интервюто с Боряна Пенчева. Тя попита: “Г-н Топалов, интересно е по принцип защо България решава именно по този въпрос да изкаже толкова категорична позиция, въпреки че си оставя отворена вратичка с репликата “на този етап”? Що се отнася до предложението по МФР, приемате ли приоритетите изразени от г-жа Пенчева за инвестиции в инфраструктура, енергетика, транспорт и околна среда?”

Ето какво отговорих:

Госпожо Марини, задавате правилен въпрос – какво налага България да взема отношение по такъв категоричен начин за нещо, което всъщност е в нейн ущърб (за момента). Аз нямам отговор, освен, че е в ход някакъв вид задкулисна договореност (horse trading) с други държави, които имат пряк интерес в тази насока. Моята позиция е не просто “национална”, а предимно “принципна”. Но понеже г-жа Пенчева изразява “национална” позиция, насочена към “националните” интереси (или поне така се предполага от поста, който заема), отбелязвам, че е странно защо се правим на “по-католици от папата”. (малък lapsus calami в оригиналния ми постинг с липсата на тиренце – от бързане).

Share on Facebook

Наскоро публикувано интервю със заместник министъра на финансиите Боряна Пенчева ме провокира да напиша следния коментар във форума. Честно казано, не съм голям привърженик на данъците. Но смятам, че позиция, която не е добре аргументирана, а се води от някакви спекулативни, теоретични и най-важното имагинерни фикции не е най-подходящата за национална политика, която да защитава интересите на България. Ето какво написах:

Не съм съгласен с г-жа Пенчева, че България трябва да се противопостави на въвеждането на данък върху финансовите транзакции (така наречения “Тобин данък” Tobin tax по името на Джеймс Тобин, който преди около 40 години защитаваше такъв данък). Ето защо:

Share on Facebook

• 

• APRIL 23, 2011

Reactor Team Let Pressure Soar

By PHRED DVORAK

TOKYO—The operator of Japan’s stricken nuclear plant let pressure in one reactor climb far beyond the level the facility was designed to withstand, a decision that may have worsened the world’s most serious nuclear accident in a quarter century.

Japanese nuclear-power companies are so leery of releasing radiation into the atmosphere that their rules call for waiting much longer and obtaining many more sign-offs than U.S. counterparts before venting the potentially dangerous steam that builds up as reactors overheat, a Wall Street Journal inquiry found.

Japan’s venting policy got its first real-world test in the chaotic hours after March 11′s earthquake and tsunami knocked out cooling systems at the Fukushima Daiichi nuclear-power complex. By the first hours of March 12, an emergency was brewing inside the plant’s No. 1 reactor.

By around 2:30 a.m., the pressure inside the vessel that forms a protective bulb around the reactor’s core reached twice the level it was designed to withstand. Amid delays and technical difficulties, it was another 12 hours before workers finished releasing radioactive steam from this containment vessel, via reinforced pipes, to the air beyond the reactor building.

(more…)

Share on Facebook

North Korea tested a nuclear device this past Memorial Day weekend in attempt to call the US bluff. The Great Powers rushed to condemn the test, which was expected, and the UN’s Security Council is expected to deliver a strong resolution against N. Korea. South Korea, frightened and frustrated, agreed to back the US plan to search N. Korea’s boats for weapons. Pyongyang has warned that such a move would be considered an open declaration of war. Now South Korea must call the North’s bluff.  But the real victims of the Dear Leader’s power game will be Russia and China, along with his tacit supporters. Conversely, he US actually stands to benefit from this escalation. Here is why.

Before looking at the implications of this new situation, and the possible ways to respond, we must address: a) why the escalation happened and b) why it happened now. There are at least two possible scenarios as to why Pyongyang tested the nuclear devices, and launched the missiles. The first one is linked to domestic bickering for power. It is no secret that Kim Jon Il’s health is ailing, and some conspiracy reports even suggest that he has died, but this is kept secret from ordinary citizens and the rest of the world. In either case, it is safe to guess that there is an ongoing struggle for power between different branches of the totalitarian regime. It is (more…)

Share on Facebook

The recently released by FBI information about the arrests of four suspects who allegedly planned to blow up a few synagogues in NYC and shoot down military planes with a ground-to-air Stinger missile system will now become, perhaps, the greatest test for the argument that counterterrorism could be conducted successfully via the traditional court systems, without extrajudicial methods, such as Guantanamo or similar renditions.

The targets of the alleged terrorists, courtesy of BBC

To examine this I look into the particulars of each approach.

(more…)

Share on Facebook

Obama’s Administration finally came up with a plan for Afghanistan and Pakistan, in the form of speech by the President, and in the form of a white paper. Surprisingly, the two do not overlap, as some commentators have rightly pointed. This mismatch can be attributed to the ambivalent position of the President to the issue. As New York Times informed over the weekend, the President’s announcement came after a significant disagreement between the Vice-President Biden and Secretary of State Clinton on the scope and goals of US involvement in the region. The president promised 4,000 additional troops to be deployed on the ground as trainers, and in his speech focused exclusively on al Qaeda, as the main goal for the operation. There was no mentioning of nation-building, regional stability, or reform. This was, in effect, the Vice President’s minimalist approach, tacitly approved by the Defense Secretary Gates, and perhaps the first defeat in what appears to be a repetition of triangular power-struggle for influence over the President by the Office of the Vice President, the State Department, and the Department of Defense.

US abandoned nation-building processes in Afghanistan twice in the past twenty years. The result was first the coming of the Taliban, then the establishment of al Qaeda there and subsequently 9/11, and now the failure of Pakistan and the creeping Talibanization of its North-West Frontier Provices and FATA. So, the real question is what this strategy will do to stabilize the region, if at all, and how. The starting point for this analysis must be an assessment of the preceding and current conditions on the ground in Afghanistan and (more…)

Share on Facebook

Is this the coming of Obamian naivity?

Last month the Secretary of State Hilary Clinton announced that the US is pressing the reset button in the relationships with Russia. Last week President Obama addressed Iran for the first day of Spring which marks the Iranian New Year. Together, these two top foreign policy initiatives amount to a global warming in the world political weather, marked by severing Russian political winter and Iranian nuclear fall.

Critics to this new foreign policy approach rushed to lump together the two initiatives pronouncing them to be the new Wilsonian idealism, perhaps worthy a name such as Obamian naivism. Their arguments against this unorthodox foreign policy approach have certain merits. It shows a dose of idealism and inexperience in the tough and cynical world of international (more…)

Share on Facebook