РЕФЕРЕНДУМЪТ В ГЪРЦИЯ: ЗОВ НА СИРЕНИ В БУРНО МОРЕ





В неделя гръцките граждани ще гласуват на референдум за или против приемането и прилагането на споразумение за реформи и финансова стабилност, предложени от ЕС, ЕЦБ и МВФ. По същество референдумът е за или против популисткото правителство на Сириза, както и по-хипотетично за възможното оставане или излизане на Гърция от еврозоната. Символиката на този акт, обаче, се съотнася директно към бъдещето на Европейския съюз, в условията на лавинообразно възраждане на левия популизъм на стария континент, както и за същността и устоите на либералната демокрация
като доминираща форма на управление в свободния свят. Това са съдбоносни въпроси и тяхното демократично решаване е особено важно за лeгитимността на европейските институции, на ЕС като политическа система и на демокрацията като режим на управление. Абсурдът е, че те ще бъдат решени чрез перверзна форма на демокрация – преднамерено манипулиран референдум.

Времето, в което този референдум е свикан по никакъв начин не предполага или пък позволява нормална и задълбочена дискусия на икономическите и политически особености на гръцката криза. Още повече, че предложението, за което ще се гласува, бе оттеглено и едва ли ще се върне на масата. Референдумът ще е едно 110 милиона евро упражнение по популизъм и манипулации. Но пък емоциите в Гърция, както из цяла Европа, експлоадираха. Днес, повече от всякога през последните пет години, гърците са разделени от желанието си да останат или напуснат еврозоната, но обединени от чувство на накърнена национална гордост и вярата, че са изкупителна жертва на глобален кабалистичен заговор за опоскване на събраните с много тежък труд национални блага. Те са обединени и от преобладаващо анти-европейско настроение, подхранвано от убеждението, че Европа им дължи. Дължи им за цивилизацията, за демокрацията, за философията, както и за всички неправдини, които Гърция е трябвало да изтърпи от времето на своята независимост от 1830те насам.

Нито едно от тези неща не е, разбира се, истина. Като оставим приказките за дълга на европейската цивилизацията за друг разговор, е нужно да припомним, че именно Западно-европейското романтизиране в началото на 19ти век на древна Гърция като люлка на европейската цивилизация и еманципиращите принципи на Френската революция правят независимостта на Гърция възможна. Това става предимно благодарение на такива елинофили, като лорд Байрон, които създават актуалната връзка между древна Гърция и териториите, върху които е съградена съвременна Гърция. Самият Байрон романтично грабва оръжие и отива в Гърция да се бори за нейната свобода, но е покрусен от равнодушието на местните жители, които отглеждат овце сред руините на “люлката” на европейската цивилизация и дори не са чували за древногръцките философи.

През 1954 Гърция има 33 хиляди туристи за цялата година. Икономическата й траектория е сравнима с тази на Португалия и дори на тази на България. Гърция, обаче, в сравнение с Португалия получава пет пъти повече финансова помощ от САЩ по линия на Плана Маршал и по отделна финансова линия на Трюманската доктрина. В същото време България, попаднала под контрола на Съветския съюз, не получава и стотинка. Въпреки приказките на много гръцки икономисти за така нареченото “Гръцко икономическо чудо”, гръцката икономика между 1950 и 1980 расте наравно с тази на Португалия и съизмеримо с тази на комунистическа България. Едва малко преди влизането на Гърция в Европейската общност през 1981, благодарение на щедри предприсъединителни структурни и кохезионни фондове, страната бележи стабилен икономически растеж, който отделя нейната траектория от тази на съседна комунистическа България.

Туризмът в Гърция е основна индустрия, наред с производството на памук и риболов. През 1995 година Гърция има вече 10 милиона туристи, което започва да я приближава до страни като Франция – 60 милиона, Испания – 34 милиона и Италия – 31 милиона. Това несъмнено е невероятен успех – туристите, които посещават страната са повече от жителите. През 2000 година туристите са вече 13 милиона, а през 2014 – 18 милиона, тоест на всеки грък – от бебе до старец – има по двама чуждестранни туристи. Най-голяма част от туристите са европейци.

Дори без да се задълбочаваме в подробна статистика, от кратките данни по-горе се вижда, че Гърция е това, което е днес благодарение на ЕС и на членството си в еврозоната. Според Световната банка, гръцкият среден доход на глава на населението между 1985 и 2014 нараства от $4,831 на $21,385 в съвременна доларова деноминация, като по време на влизането на страната в еврозоната през 2001 е едва $11,960. Гръцкият БВП обаче не расте толкова бързо. Парите идват от нисколихвени кредити, които частни и международни финансови институции дават на страната, благодарение на обезпечаването на риска заради членството на Гърция в еврозоната и на базата на изопачени и неверни икономически параметри, които гръцкото правителство, с помощта на инвестиционния финансов конгломерат Голдмън Сакс, пробутва за истински. Сега Гърция няма как да плати тези кредити. Това е като да излъжеш за дохода си в апликация за кредитна карта, възползвайки се от превилегировано социално положение (може би като си излъгал за името си или за реалното си богатство) и с отпуснататата огромна кредитна линия да си купиш Порше Кайен, вила на морето и куп луксозни стоки. Рано или късно кредиторите ще почукат на вратата ти.
Осмиването на германци и гърци е
любимо занимание на много блогъри 

Така стигаме до гръцката драма от преди пет години. Когато кредиторите потропаха на вратата, гръцкото правителство на Папандреу се измъкна от отговорност като заплаши с референдум, подаде оставка и свика спешни избори. Дясно-центристкото правителство на Самарас пък обеща реформи, но никога не ги изпълни. За сравнение, Испания, Литва и Ирландия, които бяха в подобно, макар и по-различно положение, подходиха много по-сериозно към проблема, приложиха болезнени реформи и днес Испания е на път към бързо възстановяване, с близо половин милион нови работни места само от началото на годината, а Ирландия е вече загърбила усещането за криза. Ако идем по-далече в нашата собствена история, ще си спомним, че правителството на Луканов обяви финансов дефолт през 1990-та година. След почти четири години мъчително предоговаряне, България колабира финансово и стигнахме до хиперинфлацията през 1996-97-ма, когато сключихме споразумение с МВФ и въведохме валутен борд. Макар България днес да не е финансово просперираща както би ни се искало на всички, имаме относителна стабилност, икономически растеж и перспектива скоро да влезем в еврозоната. Три поколения българи страдаха и много продължават да страдат. Но страната е днес член на ЕС, на НАТО и в сегашната ситуация има реални шансове да се превърне в лидер на Балканите.

В Гърция обаче нещата не стоят така. Гръцките правителства през последните 25 години реално подкупваха гласоподавателите си с държавно-корпоративни корупционни практики – от гарантирани контракти за определени индустрии, през данъчни облекчения за отрасли и региони, до нереални политики за ранно пенсиониране и пенсионни добавки. Ритмичното сменяне на Нова Демокрация и ПАСОК начело на държавата пък гарантира равномерно разпределение на тези блага в условията на рентиерска икономика. И всичко това допълнено от откровени данъчни престъпления. Преди няколко години професор Хераклис Полемархикис, бивш главен съветник на гръцкия министър председател по икономическите въпроси обяви официално, че в Гърция има повече регистрирани Поршета Кайен отколкото граждани, които в годишните си данъчни декларации са обявили доход над 50 хил. евро. В Лариса – селскостопански център на Тесалия в централна Гърция с 250 хил. жители – имало повече Поршета Кайен на глава на населението отколкото в Лондон или Ню Йорк, призна професорът.



Гърция беше спасена през 2008-ма година от така наречената Тройка – Европейската Комисия, ЕЦБ и МВФ. В замяна те поискаха реални реформи, не имитации. Атина обеща, но после започна да се размотава, вероятно защото политическата цена за изпълнение на обещанията щеше да е огромна. Вероятно също, обаче, защото никой в Гърция не вярваше, че ще се стигне до актуално плащане. Европа, в крайна сметка, дължеше на Гърция своята цивилизация, своята демокрация, своята култура. Освен това старата практика, че ако ти дължа хиляда евро имам проблем, но ако ти дължа един милион – ти имаш проблем е водеща логика сред гръцкия политически елит. Атина вярваше, че нейният проблем е проблем на еврозоната и както Тройката, така и Германия, няма да позволят Гърция да пропадне, заради стабилността на еврото.

Гърция, като че ли прецени грешно. Когато Тройката притиснаха в края на 2014 година Гърция за повече реални реформи, отговорът беше още по-голямо втръврдяване на позициите на Атина и опит за шантаж чрез свикването нови избори. На тези избори гърците избраха, съвсем очаквано, едно крайно популистко ляво правителство – това на Сириза, - което в коалиция с една крайно-дясна, националистическа и ксенофобска партия – АНЕЛ – управляват вече половин година. Те спечелиха с обещания за лесно решение на тежки проблеми, като уверяваха гърците, че няма да трябва да си платят дълга, няма да правят реформи и че Европа ще отстъпи по всички фронтове. Защото, гърците се надяваха, начело на финансовия екип е застанал един харизматичен професор, специалист по теория на полит-икономическите игри, който като гениален шахматист ще матира германския канцлер Меркел и нейния финансов министър Шойбле, както и Тройката, в три хода. Като сирените, които примамват Орфей, популизмът на Сириза примами гръцките гласоподаватели. Точно като песните на сирените, обаче, обещанията на Сириза са гибелни за Гърция.

Предложеният референдум е не просто пародия, но перверзен вариант на демокрация. В текста на референдума, както е официално публикуван, има 84 думи, от които 15 са на английски написани. Нито текстът, нито политическата обстановка, в който референдумът ще се проведе, са балансирани и не предполагат информираност, изчерпателен дебат, трезва дискусия и рационален, а не емоционален вот. Формулировката на текста от самото начало преполага негативно настройване на гласоподавателите към споразумението с Тройката, а експлозивната обстановка в Гърция е толкова емоционално натоварена, че гласовете на разума, дори когато идват от 250 уважавани гръцки професори под формата на отворено писмо до гръцките гласоподаватели, остават просто гласове в пустиня. В неделя Гърция няма да гласува по същество, а от изопачена гордост, от страх и от чувство, че са жертва.

Мексиканският политически анализатор Бенджамин Ардити отбелязва в едно свое изследване, че популизмът е като “пияница на възпитана вечеря” – държи се грубо, говори високо и е невъзпитан, но “не е лесно да го изгониш, дори когато не го харесваш.” Бих добавил, че “пияницата” понякога казва и нелицеприятни неща, които е добре трезвите домакини да чуят. Проблемът е, когато пияницата е също и домакин, защото тогава от възпитана вечеря неговото парти се превръща в пиянска вакханалия. А тя никога не свършва добре. Какъвто и да е изходът от референдума в неделя, важно е Европа, в лицето на Тройката и на Германия, да не допусне “пияницата” Сириза да превърне със заразителния си пример и други “възпитани партита” – Испания и Италия в частност – в пиянски вакханалии. Защото примерът е заразителен, а неолибералният икономически модел на Европейския съюз, сам по себе си, също не е цвете за мирисане и има огромно, къде основателно, къде – не, брожение срещу него, особено от по-младите поколения. Това са поколенията, които не помнят ужасите на войната и не са подвалстни на институционализирания страх, който доскоро държеше здраво разнородните елементи на Европейския проект.


Европа има нужда от нов модел. Но това не е моделът на Сириза, не е моделът на Подемос, не е моделът на Движение Пет Звезди, не е моделът на Окупирай. Знаейки кой модел не е подходящ е добро начало за търсенето на алтернативно бъдеще.

Comments

Popular posts from this blog

Интервю то Би Ай Тевизия относно Европейската интеграция и процесите на радикализация | An Interview I gave for BiTelevision about the state of European Integration and the processes of radicalization (in Bulgarian)

За Гражданството на Демоса и Демокрацията