Politea.org

След унищожителното земетресение и цунами през март 2011 огромна част от японците се сбогуваха с мита за “безопасната” ядрена енергия, пък била тя и за “мирни цели”, и се обявиха в подкрепа на перманентното затваряне на ядрените централи по цялата територия на страната. В отговор на големия обществен натиск и от съображения за безопасност тогавашният премиер Нато Кан обяви поетапно изваждане от експлоатация за неопределен период от време на всички 52 (според някои са 54, зависи от начина на класификация) ядрени реактора в страната. Спирането на ядрен реактор отнема много време и за това последният спрян реактор беше през май тази година, на северния остров Хокайдо. Според последното обществено проучване на един от най-големите вестници в Япония, Майничи Шинбун, повече от година след аварията във Фукушима 71% от запитаните продължават да са против възстановяването на ядрените централи. Въпреки това радостта от мораториума върху ядрената енергия бе кратка. Почти едновремено със затварянето на последния реактор започна масова офанзива в медиите за скорошното връщане в експлоатация на поне някои от ядрените мощности. Привържениците на връщането на Япония към ядрената енергетика са много и разнообразни. Но те се обединиха в мощна Пи Ар кампания, чието послание целеше да сплаши хората с неприятен, но строг режим на тока през лятото. Въпреки това, опозицията срещу ядрената енергия в Япония не намаля. Напротив, нарастна и привлече като свои говорители известни писатели, артисти, учени, журналисти и т.н.

Как тогава да си обясним противоречивото и без съмнение непопулярно решение на сегашния премиер Йошихико Нода да разреши връщането в експлоатация на два реактора в една от най-необезопасените централи – Ой, в префектурата Фукуй на западното крайбрежие, в момент, когато 71% от населението е против? При това въпреки всекидневните масови демонстрации в Токио и другите големи градове? Няколко са възможните обяснения.

(more…)

Share on Facebook

President Hu Jintao, the Republic of Korea President Lee Myung-bak (left) and Japan's Prime Minister Yoshihiko Noda pose for photographers during their meeting in Beijing on Monday

В ноемврийския брой на Foreign Policy американският държавен секретар Хилъри Клинтън публикува  статия, озаглавена “Тихоокеанският век на Америка” (America’s Pacific Century). Въпреки огромната си важност, тази публикация остана малко забелязана извън средите на международните анализатори. Тя, обаче, не е просто симптоматична за течащата промяна във външно-политическата стратегия на САЩ, но и е до голяма степен програмна. Накратко казано, американският държавен секретар определя Азия и особено Азиатско-тихоокеанския регион като основен приоритет за бъдещата “капитална” външно-политическа стратегия на Америка. Излизайки от две войни, които погълнаха огромни ресурси и най-вече – вниманието на политиците, САЩ вече могат да погледнат към може би най-интересния от гледна точка на комплексност и много-пластавост в международен аспект регион.

Това повишено внимание към региона не е случайно. Тук, разбира се, са двете най-многолюдни държави в света – Китай и Индия. Тук са също така и двете най-могъщи икономики в света след тази на САЩ – Китай и Япония. В този регион се намират и пет от деветте ядрени сили в света – Русия, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея. Не на последно място, тук се намират най-големите технологични центрове и финансови пазари наред с тези на САЩ и ЕС – Япония, Сингапур, Хонг-Конг, Китай и Южна Корея.

В този контекст трябва да се анализира и подновената инициятива за споразумение за свободна търговия, или FTA(Free Trade Agreement), между ЕС и Япония, която Европейската комисия разгледа на свое заседание на 31-ви май. Въпреки, че няма точна дата за започване на преговорите между ЕС и Япония за постигане на задълбочено споразумение за свободна търговия, завършването на процеса по предварителните (more…)

Share on Facebook